Батак Написана на : 2009-03-02 12:42:06 Отварям вратата на малката църква, със сводове ниски , от камък стени. Вътре ме чака история страшна, написана с кръв и много сълзи. И сякаш долавям воплите жални, на майките ровещи твърда земя. Кладенец сух от пода ме гледа, не дал нито капка от свойта вода. Молитви горещи към Бога дочувам и виждам как падат един подир друг, децата невръстни, старците болни, жените, мъжете останали тук. Църквата малка подвига пази, скътан дълбоко във всяко сърце ! Погинали българи , като стадо сред вълци, навеки ще помним туй Баташко клане!